УКАЗАНИЕ

ЗА ПРИЛАГАНЕ НА СИСТЕМА ЗА САМОКОНТРОЛ

В ОБЕКТИ ЗА ТЪРГОВИЯ С ХРАНИ

Търговията с храни включва процеси на съхранение, пакетиране, транспорт, представяне и продажба на храни, както и приготвяне и предлагане за консумация на храни в места за обществено хранене.

Съгласно Закона за храните (обн., ДВ, бр. 90/1999 г., изм. и доп. бр. 102/2003 г.) храни могат да се продават само в регистрирани по реда на закона обекти за търговия с храни, в т.ч. и заведенията за обществено хранене. Едно от задължителните условия за регистрацията на обектите (чл. 12 , ал. 1, т. 3 от ЗХ) е внедряването на система за самоконтрол на търговската дейност.

Система за самоконтрол установява начинът, по който се организира контрола над собствените дейности и поведение и се състои от три елемента:

А. Програми за прилагане на добри производствени (търговски) практики и добри хигиенни практики

Б. План за осигуряване безопасността на храните

В. Водене на документация

А. ПРОГРАМИ ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ДОБРИ ПРОИЗВОДСТВЕНИ И ХИГИЕННИ ПРАКТИКИ

Добрите производствени и хигиенни практики са факторите, които контролират като цяло дейностите, свързани с търговията на храни. Прилагането им изисква разработването на писмени програми, които включват процедури, определящи извършването на дейностите в обекта.

І. СГРАДИ, ПОМЕЩЕНИЯ И ТЕХНОЛОГИЧНО ОБОРУДВАНЕ

В обектите за търговия с храни трябва да има разработена програма за изпълнение на хигиенните изисквания към изграждането и устройството на сградите и помещенията с данни за:

1. използваните материали за изграждане на помещенията за съхранение и обработка на храните, за изработване на работните (контактните) повърхности и технологично оборудване;

2. устройството на помещенията, последователността на извършваните опрерации, хода на придвижване на суровини, готови храни и твърди отпадъци (прилага се и цветна схема на тези пътища, изработена, използвайки плана на обекта);

3. осигуряването на водоснабдяване, ефективна вентилация, канализация, осветление, санитарни помещения;

4. системата за събиране и изнасяне на твърдите отпадъци;

5. капацитетните възможности на обекта за безопасно приготвяне и/или предлагане на видовете храни.

За осигуряване на ефективно функциониране на технологичното оборудване се разработват писмени програми за поддържането и калибрирането му, която включва:

1. списък на оборудването, което има критично значение за осигуряване безопасността на храните и изисква периодична поддръжка (фризери, хладилници, фурни, фритюрници, топлинни витрини и др.).

2. определяне на температурните параметри, които трябва да осигурява оборудването за съхранение (хладилно или топлинно) и за приготвяне на храните;

3. процедура за извършване на калибрирането на технологичното оборудване и инструкции, определящи: вида на оборудването, честотата на калибриране, използвания метод и персонала, отговорен за калибрирането.

ІІ. ПРИЕМАНЕ НА СУРОВИНИ, ХРАНИ И ОПАКОВЪЧНИ МАТЕРИАЛИ

Програмата за осигуряване доставката на безопасни суровини, храни и опаковъчни материали трябва да обхваща следното:

1. списък или достоверни данни за доставчиците;

2. капацитетните възможности и осигурени съоръжения за съхранение на приеманите количества суровини, храни и опаковъчни материали;

3. процедура за проверка на:

- придружаващата храните и опаковъчните материали документация;

- състоянието на приеманите храни (плесени, омекване, промени в органолептичните качества, белези за размразяване, други видими дефекти) ;

- състояние на опаковките и контейнерите (цялост, увреждания, значителни замърсявания и други)

- етикетиране;

4. процедура за отказване приемането на храни със съмнения за годността им за консумация или с видими белези на развала;

5. водене на дневник за извършения входящ контрол на суровини, храни и материали.

6. инструкция за извършване на входящия контрол, определяща какво се контролира, по какъв начин се контролира, кой извършва контрола, кога се извършва контрола и т.н.

ІІІ. СЪХРАНЕНИЕ НА ХРАНИТЕ

Програмата за съхранение на суровини и готови храни трябва да осигури защита срещу рисковете от замърсяването им с болестотворни микроорганизми, чужди тела или химични вещества и включва процедури за:

1. разделно съхранение на различните групи храни;

2. ротацията на наличните количества храни на принципа “Пръв влязъл, пръв излязъл” и за проследяване сроковете на годност;

3. ежедневно наблюдение и отчитане на поддържаните температури в съоръженията и оборудването за съхранение на храните;

4. хладилно или топлинно съхранение на храните (определяне на видовете храни, времет и температурата на съхранение);

5. съхранение на опаковъчните материали, транспортните опаковки, използваните в обекта химически вещества.

ІV. ПОДДЪРЖАНЕ НА ХИГИЕННОТО СЪСТОЯНИЕ НА ОБЕКТА

С цел недопускане на замърсяване на храните трябва да се разработи и прилага програма за почистване на помещения, прилежащи територии, работни повърхности и технологично оборудване. Програмата съдържа процедури, които определят:

1. периодичното основно почистване на обекта,

2. ежедневното почистване и дезинфекция на помещения, работни повърхности и оборудване;

3. текущото почистване по време на работа.

4. събирането и изнасянето на отпадъците;

5. мерките за контрол върху вредителите;

6. предпазните мерки за съхранение на химичните вещества, използвани за измиване, дезинфекция, дератизация, дезинсекция и фумигация;

7. отговорностите на външна фирма, наета да извършва почистването.

За практическото прилагане на програмата се разработват подробни инструкции, които определят:

1. какво ще се почиства и дезинфекцира;

2. честотата на извършване на почистването и дезинфекцията;

3. прилаганите методи на почистване и дезинфекция;

4. почистващите препарати, тяхната концентрация и инвентара, използван за почистването и дезинфекцията;

5. лицата, отговорни за извършването на почистването и дезинфекцията;

6. вида и честотата на проверките за оценка ефективността на почистването и дезинфекцията.

V. ТЕХНОЛОГИЧНА ОБРАБОТКА НА ХРАНИТЕ

Програмата за осигуряване на безопасна технологична обработка на храните трябва да включва процедури за извършване на:

1. първичната обработка на различните видове суровини (осигуряване на разделност по място, по време или функционално чрез използване на отделно оборудване и маркиран инвентар или чрез почистване и дезинфекция между различните дейности);

2. топлинната обработка на различните видове храни (определяне на параметрите за време, температура, големина на порциите и т.н.);

Следва да се разработят и детайлни инструкции за:

1. измиването и дезинфекцията на пресни яйца от птици преди влагането им за приготвяне на храните;

VІ. ЛИЧНА ХИГИЕНА НА ПЕРСОНАЛ

Персоналът може да бъде директен източник на замърсяване на храните (чрез облеклото, кожата, носоглътката) или да доведе до кръстосано (вторично) замърсяване на храните, напр. чрез последователно извършване на действия със суровини и готови храни. За да се осигури високо ниво на личната хигиена на работниците, влизащи в пряк контакт с храните, трябва да се прилага програма, която включва процедури за:

1. поддържане на личната чистота на персонала (съоръжения, миещи средства, санитарни възли, места за съхранение на личните вещи и т.н);

2. осигуряване на чисто работно облекло, предпазни средства, ръкавици и други;

3. съобщаване за наранявания или заболяване, които могат да стана източник на замърсяване на храните с болестотворни микроорганизми, както и за отстраняване от работа в такива случаи;

Работниците са длъжни да прилагат хигиенни практики при обработване, приготвяне и предлагане на храните. За целта трябва се разработят писмени инструкции за:

1. измиване на ръцете (в кои случаи, по какъв начин, с какви средства);

2. смяна на работното облекло;

3.съхраняване на лични вещи и облекло;

4. поведение в работните помещения;

5. използване на прибори, ръкавици и други при предлагани/сервиране на готови за консумация храни.

VІІ. ОБУЧЕНИЕ НА ПЕРСОНАЛА

Всеки член от персонала трябва да има определени отговорности, задължения и правомощия за извършване на определени дейности и да бъде обучен в съответствие с изискванията на заеманата от него длъжност. Обучение се осигурява на всеки новопостъпил работник. За целта трябва да се разработи програма, която да определи:

1. вида и нивото на обучение, необходимо за всеки член от пресонала, в зависимост от извършваната от него дейност;

2. формите на обучение (въведителен курс, опреснително обучение на постоянния персонал и т.н.);

3. графика и мястото за провеждане на обуччението;

4. темите на обучение;

5. лекторите и работниците подлежащи на обучение.

За проведеното обучение се води документация.

VІІІ. КОНТРОЛ ВЪРХУ ВРЕДИТЕЛИТЕ

Във всеки обект трябва да има разработена и приложена програма за контрол върху вредителите (гризачи, насекоми, птици и други животни), с цел недопускане на проникването им в обекта и за елиминирането им при установено присъствие. Писмената програма трябва да включва: отговорното лице в обекта, името на фирмата, провеждаща, метода третиране, списък на, карта заложените примамки,.

Програмата за борба с вредителите трябва да определи следното:

1. списъка на специализирания персонал, извършващ третирането на обекта или името и адреса на фирмата, наета за целта;

2. списъка на използваните препарати и концентрациите им;

3. прилагания метод и честотата на третиране на обекта;

4. картата на местата и номерата на заложените примамки, както и процедурите и честотата за тяхната проверка;

5. вида и честотата на проверките за оценка на ефективността на програмата.

ІХ. ИЗТЕГЛЯНЕ НА ХРАНИ ОТ ПАЗАРА

Търговците на храни трябва да осигурят прилагането на ефективна програма за изтегляне на опасна храна от пазара, с цел да се даде бърз отговор на кризисната ситуация.

Програма, която осигурява задействане на изтеглянето от пазара по всяко време или веднага, когато това се налага, трябва да включва:

1. списък с имената и адресите на отговорните за изтеглянето лица;

2. методи за идентифициране, локализиране и контрол на изтеглеяната храна;

3. списъка на местата, от където да се изтеглят храните;

4. процедура за уведомяване на потребителите и контролните органи;

5. процедури за контрол върху върнатите партиди;

6. процедура за проверка ефективността на програмата за изтегляне от пазара.

 Б. ПЛАН ЗА ОСИГУРЯВАНЕ БЕЗОПАСНОСТТА НА ХРАНИТЕ

Разработването на плана за осигуряване безопасността на храните включва следните етапи:

1. Съставяне на технологична схема (органиграма), отразяваща всички дейности, извършвани в обект за търговия с храни - от приемане на суровини и храни, съхранение, излагане за продажба до предлагане на храните на потребителя или в заведение за обеществено хранене, където има допълнителни дейности, като технологична обработка, последващо съхранение и сервиране на готовите за консумация храни.

2. Анализиране на всички възможни опасности (т.е. замърсяване), свързани с извършването на всяка дейност в обекта. Опасност е всяко нещо, което може да увреди човешкото здраве, а именно болестотворни микроорганизми, чужди тела или химикали, които или замърсяват храните. Определяне на тези, които са критични за осигуряване безопасността на храните, т.е. ако не са под контрол не може да се гарантира безопасността на готовата храна.

3. Определяне на мерки, които могат да контролират (да недопускат или да намаляват до приемлив минимум) критичните опасности. Примери за мерки за контрол са: използване на проверени доставчици, правилно хладилно съхранение, ефективно почистване и дезинфекция, поддържане на високо ниво на лична и производствена хигиена и други.

4. Установяване на граници на контрола за всяка критична опасност. Това са величини или измервания (на температура, време, киселинност и други), които трябва да се постигнат, за осигуряване безопасността на храните, като напр. хладилното съхранение трябва да бъде при и под 4оС, топлинното – при или над 63оС, топлинната обработка на храните трябва да бъде при или над 75оС и други.

5. Установяване на процедури за наблюдение на дейностите, свързани с критичните опасности за своевременно улавяне на всяка загуба на контрол и предприемане на корективни действия, преди храната да е станала опасна. Такива процедури са измерването на времето и температурата, визуалната проверка при входящия контрол и други.

6. Определяне на корективни действия, които да се предприемат при данни че контролът на критичната опасност не е бил ефективен, като напр. отново извършване на почестване на оборудването, ако е установено, че е замърсено, поправка на хладилник, който показва поддържане на температура над 5оС и други.

 В. ДОКУМЕНТАЦИЯ

Системата за самоконтрол изисква водене на писмени документи, адекватно отразяващи практическото прилагане на разработените програми, процедури и инструкции.

Доброто оформление и прилагане на документацията точно показва по какъв начин се обменя информацията и се решават възникналите проблеми в предприятието. Отчетната документация следва да съдържа кратко описание на наблюдаваните параметри, корективните дейности, които следва да се предприемат при наблюдението, системата за кодиране на наблюдаваните храни, дата и време на направеното отчитане, резултатите от наблюдението, име и подпис на извършилия наблюдението и всякаква друга необходима информация.

Отчетна документация - тетрадки, дневници, чек-листове, анализни протоколи и др. трябва задължително да има дата на попълване и да се попълва редовно. Тя трябва да се съхранява в обекта на отговорно пазене и да се предоставя на контролните органи при поискване.

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1881/2006 НА КОМИСИЯТА

от 19 декември 2006 година

за определяне на максимално допустимите количества на някои замърсители в храните

(Текст от значение за ЕИП)

ОВ L 364, 20.12.2006, стр. 5-24

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕИО) № 315/93 на Съвета от 8 февруари 1993 г. за установяване на общностни процедури относно замърсителите в храните [1] , и по-специално, член 2, параграф 3 от него,

като има предвид, че:

(1) Регламент (ЕИО) № 466/2001 на Комисията от 8 март 2001 г. за определяне на максималното съдържание на някои замърсители в храните [2] беше съществено изменян много пъти. Необходимо е да се изменят отново максимално допустимите количества на някои замърсители, за да се вземат предвид новата информация и развитието на Codex Alimentarius. В същото време там, където е подходящо, текстът трябва да бъде пояснен. Следователно Регламент (ЕО) № 466/2001 следва да бъде заменен.

(2) Съществено е, с оглед защитата на общественото здраве, замърсителите да се задържат в количества, които са приемливи от токсикологична гледна точка.

(3) С оглед на несъответствията между законодателствата на държавите членки и произтичащата от това опасност от нарушаване на конкуренцията, за някои замърсители са необходими мерки на общностно ниво, за да се гарантира единството на пазара, като същевременно се спазва принципът на пропорционалността.

(4) Максимално допустимите количества трябва да бъдат определени на точни нива, които са разумно достижими чрез прилагането на добри селскостопански, риболовни и производствени практики и като се отчита рискът, свързан с консумирането на храни. В случай на замърсители, които се разглеждат като генотоксични канцерогени или в случаи, при които текущото излагане на населението или на уязвими групи от населението е близо до или надхвърля приемливата доза, максимално допустимите количества трябва да бъдат определени на най-ниското ниво, което е разумно достижимо (ALARA). Такива подходи позволяват на ръководителите на хранителни предприятия да прилагат мерки за предотвратяване и намаляване на замърсяването, до колкото е възможно, с оглед на защитата на общественото здраве. Освен това е подходящо за защитата на здравето на кърмачетата и малките деца, които представляват уязвима група, да се въведат най-ниските максимално допустими количества, които са достижими чрез точен подбор на суровините, използвани за производството на храни за кърмачета и малки деца. Този точен подбор на суровините е подходящ и за производството на някои специфични храни като трици за директна консумация от човека.

(5) За да може максимално допустимите количества да бъдат прилагани към храни, които са изсушени, разтворени, преработени и съставени от повече от една съставка, когато няма въведени специфични максимално допустими количества на Общността, ръководителите на хранителни предприятия трябва да предоставят специфични коефициенти на концентрация и разреждане, придружени с подходящи експериментални данни, които обосновават предложения коефициент.

(6) За да се гарантира ефикасна защита на общественото здраве, продукти, съдържащи замърсители, надхвърлящи максимално допустимите стойности, не трябва да бъдат пускани на пазара както като такива, така и след смесване с други храни или използвани като съставки на други храни.

(7) Приема се, че сортирането или друга механична обработка дават възможност за намаляване на съдържанието на афлатоксини в партиди от фъстъци, черупчести и сушени плодове и от царевица. С оглед да се сведе до минимум отражението върху търговията, е препоръчително да се разреши по-високо съдържание на афлатоксини за тези продукти, които не са предназначени за пряка консумация от човека или за съставка в храни. В тези случаи, максимално допустимите количества на афлатоксини трябва да бъдат определени, като се вземе предвид ефективността на горепосочените обработки за намаляване на съдържанието на афлатоксини във фъстъци, черупчести и сушени плодове и в царевица под максимално допустимите количества, определени за тези продукти, предназначени за директна консумация от човека или за влагане като съставка в храни.

(8) За да се гарантира ефективното спазване на максимално допустимите количества на някои замърсители в някои храни, уместно е да се предвидят подходящи разпоредби за етикетирането в тези случаи.

(9) Поради климатичните условия в някои държави членки е трудно да се гарантира, че максимално допустимите количества не са надхвърлени в пресните марули и пресния спанак. На тези държави членки трябва да бъде разрешено временно да продължат да разрешават пускането на пазара на пресни марули и пресен спанак, отгледани и предназначени за консумация на тяхна територия, чието нитратно съдържание надхвърля максимално допустимите количества. Производителите на марули и спанак, установени в държавите членки, които са получили гореупоменатите разрешения, трябва постепенно да променят земеделските си методи, чрез прилагане на добри селскостопански практики, препоръчани на национално ниво.

(10) Някои видове риба от Балтийския регион могат да съдържат високи нива диоксини и диоксиноподобни полихлоринатни бифенили (PCB). Значителна част от тези видове риба от Балтийския регион няма да отговаря на максимално допустимите количества и следователно биха били изключени от хранителния режим на населението. Има признаци, че изключването на риба от хранителния режим на населението може да има негативно въздействие върху здравето в Балтийския регион.

(11) Швеция и Финландия разполагат със система, която гарантира пълната информираност на потребителите относно препоръките за хранителния режим, касаещи ограниченията при консумацията на риба от Балтийския регион от идентифицирани уязвими групи от населението, с оглед да се избегнат потенциални рискове за здравето. Следователно, подходящо е да се направи изключение за Финландия и Швеция, временно да пускат на пазара някои видове риба, произхождащи от Балтийския регион и предназначени за консумация на тяхна територия, със съдържание на диоксини или диоксиноподобни PCB s , по-високо от това, определено в настоящия регламент. Трябва да бъдат прилагани необходимите мерки, за да бъде гарантирано, че риба и рибни продукти, неотговарящи на максимално допустимите количества, не се пускат на пазара на други държави членки. Финландия и Швеция докладват всяка година на Комисията за резултатите от техния мониторинг на съдържанието на диоксини или диоксиноподобни PCB s в риба от Балтийския регион и за мерките за намаляване на излагането на човека на диоксини или диоксиноподобни PCB s от Балтийския регион.

(12) За да се гарантира, че максимално допустимите количества се прилагат по един и същи начин, еднакви критерии за избор на проби и за анализ на характеристиките трябва да бъдат прилагани от компетентните органи на цялата територия на Общността. Освен това е важно аналитичните резултати да бъдат докладвани и тълкувани по еднакъв начин. Мерките по отношение на взимането на проби и на анализ, определени в настоящия регламент, предвиждат еднакви правила за докладване и тълкуване.

(13) За някои замърсители държавите членки и заинтересованите страни трябва да наблюдават и докладват както за допустимите количества, така и за напредъка по отношение на прилагане на предпазните мерки, за да може Комисията да оцени необходимостта от промяна на съществуващите мерки или да приеме допълнителни мерки.

(14) Всяко максимално допустимо количество, прието на общностно ниво, може да бъде предмет на преглед, за да бъдат взети предвид напредъка на научното и техническото знание и подобренията в добрите селскостопански, риболовни и производствени практики.

(15) Трици и кълнове могат да бъдат пускани на пазара за директна консумация от човека и следователно е подходящо да бъде установено максимално допустимо количество на деоксиниваленол и зеараленон в тези стоки.

(16) Codex Alimentarius наскоро определи максимално допустимо количество за олово в риба, което Общността прие. Следователно е подходящо да бъде изменена текущата разпоредба относно оловото в рибата.

(17) Регламент (ЕО) № 853/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно определяне на специфични хигиенни правила за храните от животински произход [3] дефинира храните от животински произход и съответно текстовете по отношение на храните от животински произход следва да бъдат изменени в някои случаи, съгласно терминологията, използвана в този регламент.

(18) Необходимо е да се предвиди максимално допустимите количества на замърсители да не се прилагат към храни, които са били законно пуснати на пазара на Общността, преди датата на прилагането на тези максимално допустими количества.

(19) По отношение на нитратите, зеленчуците са основният източник на нитрати, приемани от човека. Научният комитет по храните, в своето становище от 22 септември 1995 г. [4] , посочва, че общият прием на нитрати обикновено е доста под приемливия дневен прием от 3,65 mg/kg телесно тегло. Той препоръчва, обаче, да продължат усилията за намаляване на приемането на нитрати чрез храната и водата.

(20) Тъй като климатичните условия имат основно влияние върху допустимите количества на нитратите в някои зеленчуци като марули и спанак, трябва да бъдат определени различни максимално допустими количества на нитрати в зависимост от сезона.

(21) По отношение на афлатоксините, Научният комитет по храните посочва в своето становище от 23 септември 1994 г., че афлатоксините са генотоксични канцерогени [5] . Въз основа на това становище, подходящо е да се ограничи общото съдържание на афлатоксини в храните (сумата на афлатоксини B 1 , B 2 , G 1 и G 2 ), както и съдържанието на афлатоксин B 1 - самостоятелно, тъй като афлатоксин В 1 е най-токсичната съставка. За афлатоксин М 1 в храни за кърмачета и малки деца, като се има предвид развитието на аналитичните процедури, трябва да бъде разгледана възможността за намаляване на установеното максимално допустимо количество.

(22) По отношение на охратоксин А (ОТА), Научният комитет по храните прие научно становище на 17 септември 1998 г. [6] Беше направена оценка на хранителния прием на ОТА от населението на Общността [7] , в рамките на Директива 93/5/ЕИО на Съвета от 25 февруари 1993 г. за подпомагане на Комисията и сътрудничество на държавите членки при научното проучване на въпроси, свързани с храните [8] . Европейският орган за безопасност на храните (ЕОБХ), по искане на Комисията, прие актуализирано научно становище по отношение на охратоксин А в храните на 4 април 2006 г. [9] , като взе предвид новата научна информация и въведе допустима седмична доза (ДСД) от 120 ng/kg телесно тегло.

(23) Въз основа на тези становища, подходящо е да се установят максимално допустими количества за зърнени храни и получени от тях продукти, сушено грозде, печено кафе, вино, гроздов сок и храни за кърмачета и малки деца, тъй като всички тези храни съществено допринасят за общото количество ОТА, приемано от човека или за общото количество ОТА, приемано от уязвими групи потребители като например децата.

(24) Въпросът дали е уместно да се установи максимално допустимо количество на ОТА в храни като сушени плодове, различни от сушено грозде, какао и какаови продукти, подправки, месни продукти, зелено кафе, бира и сладник, както преглед на съществуващите максимално допустими количества, по-специално за ОТА в сушено грозде и гроздов сок, ще бъдта проучени, като се има предвид неотдавнашното научно становище на ЕОБХ.

(25) По отношение на патулина, Научният комитет по храните одобри на своето заседание на 8 март 2000 г. временна максимална приемлива дневна доза (ВМПДД) от 0,4 µg/kg телесно тегло за патулина [10] .

(26) През 2001 г., в изпълнение на Директива 93/5/ЕИО за подпомагане на Комисията и сътрудничество на държавите членки при научното проучване на въпроси, свързани с храните, беше реализирана задачата „Оценка на хранителния прием на патулин от населението на държавите членки на ЕС” [11] .

(27) Въз основа на тази оценка и като се вземе предвид ВМПДД, следва да бъдат определени максимално допустими количества на патулина в някои храни, с цел да се защитят потребителите от нежелателно замърсяване. Тези максимално допустими количества трябва да бъдат отново прегледани и, ако е необходимо, намалени с оглед напредъка в научното и технологичното знание и прилагането на Препоръка 2003/598/ЕО на Комисията от 11 август 2003 г. относно предотвратяването и намаляването на замърсяването от патулин в ябълковия сок и в съставките от ябълков сок, влагани в други напитки [12] .

(28) По отношение на фузариум токсините, Научният комитет по храните прие няколко становища оценяващи деоксиваленола през декември 1999 г. [13] като установи приемлива дневна доза (ПДД) от 1 µg/kg телесно тегло, зеараленона през юни 2000 г. [14] като установи временна ПДД от 0,2 µg/kg телесно тегло, фумонизините през октомври 2000 г. [15] (актуализирано през м. април 2003 г.) ( [16] ) като установи ПДД от 2 µg/kg телесно тегло, ниваленола през октомври 2000 г. [17] като установи временна ПДД от 0,7 µg/kg телесно тегло, Т-2 и НТ-2 токсини през май 2001 г. [18] като установи комбинирана временна ПДД от 0,06 µg/kg телесно тегло и трихотецетените като група през февруари 2002 г [19] .

(29) В рамките на Директива 93/5/ЕИО за подпомагане на Комисията и сътрудничество на държавите членки при научното проучване на въпроси, свързани с храните, беше реализирана и окончателно завършена през септември 2003 г. задачата „Събиране на данни относно наличието на фузариум токсини в храните и оценка на хранителния прием на патулин от населението на държавите-членки на ЕС” [20] .

(30) Въз основа на научните становища и на оценката на хранителния прием, подходящо е да се установят максимално допустими количества за деоксиниваленола, зеараленона и фумонизините. По отношение на фумонизините, контролните резултати от последните реколти показват, че царевицата и царевичните продукти могат да бъдат с много високо ниво на замърсяване с фумонизини и е подходящо да бъдат предприети мерки, за да не се допуска в хранителната верига да влязат царевица и царевични продукти с такава недопустимо висока степен на замърсяване.

(31) Оценките на приеманите дози показват, че наличието на Т-2 и НТ-2 токсини могат да предизвикат загриженост за общественото здраве. Следователно, разработването на надежден и прецизен метод, събирането на повече данни за наличието на тези токсини в храните и повече изследвания/проучвания на факторите, свързани с наличието на Т-2 и НТ-2 токсини в зърнените храни и получените от тях продукти, по-специално в овеса и продуктите от овес, са необходими и са от голяма важност.

(32) Поради съвместното наличие, не е необходимо да се разглеждат специфични мерки за 3-ацетил деоксиниваленол, 15-ацетил деоксиниваленол и фумозин В 3 , тъй като мерки по отношение, по-специално, на деоксиниваленол и фумозин В 1 и В 2 също биха защитили населението от нежелателно излагане на 3-ацетил деоксиниваленол, 15-ацетил деоксиниваленол и фумозин В 3 . Същото важи и за ниваленола, за който може да бъде наблюдавано до известна степен съвместно наличие с деоксиниваленола. Освен това се счита, че приеманата доза ниваленол от човека е значително по-ниска от временната ПДД. По отношение на другите трихотецетени, разгледани в споменатото по-горе проучване, като например 3-ацетилдеоксиниваленол, 15-ацетил-деоксиниваленол, фузаренон-Х, Т2-триол, диасетоксирпенол, неосоланиол, моноасетоксисцирпенол и верукол, наличната оскъдна информация показва, че те не са широко разпространени и допустимите количества на намереното съдържание обикновено са ниски.

(33) Климатичните условия по време на растежа, и по-специално по време на цъфтенето, имат основно влияние върху съдържанието на фузариум токсини. Независимо от това, добрите селскостопански практики, при които рисковите фактори са сведени до минимум, могат да предотвратят до известна степен замърсяването с Fusarium гъби. Препоръка 2006/583/ЕО на Комисията от 17 август 2006 г. относно предотвратяването и намаляването на фузариум токсините в зърнените храни и получените от тях продукти [21] съдържа общите принципи за предотвратяването и намаляването на замърсяването с фузариум токсини (зеараленон, фумонизини и трихотецетени) в зърнените храни, които следва да бъдат приложени при разработването на национални кодекси за практики, основани на тези принципи.

(34) Трябва да бъдат определени максимално допустими количества на фузариум токсини за необработени зърнени храни, пуснати на пазара за първична обработка. Процедурите по почистване, сортиране и изсушаване не се разглеждат като първична обработка, дотолкова доколкото няма механична намеса върху самото зърно. Измиването се разглежда като първична обработка.

(35) Тъй като степента, до която фузариум токсините в необработените зърнени храни се отстраняват чрез почистване и обработка, може да варира, подходящо е да се установят максимално допустими количества за крайни потребителски продукти от зърнени храни, както и за основни хранителни съставки, получени от зърнени храни, с оглед да е налице приложимо законодателство, с цел да се гарантира защитата на общественото здраве.

(36) За царевицата, не всички фактори, включени в образуването на фузариум токсини, по-специално на зеараленон и фумонизини В 1 и В 2 , са точно известни. Поради това се предоставя период от време, който да позволи на ръководителите на хранителни предприятия във веригата на зърнените храни да извършат проучвания на източниците за образуване на тези микотоксини и за идентифицирането на управленските мерки, които да бъдат предприети за предотвратяване на тяхното наличие, по възможно най-разумния начин. Предлага се максимално допустимите количества, основаващи се понастоящем на известните данни, да се прилагат от 2007 г., в случай че дотогава не са въведени специфични максимално допустими количества въз основа на нова информация за наличието и формирането им.

(37) Предвид ниските нива на замърсяване с фузариум токсини, намерени в ориза, не се предлагат максимално допустими количества за ориз и оризови продукти.

(38) До 1 юли 2008 г. трябва да бъде обсъдено преразглеждане на максимално допустимите количества на деоксиниваленол, зеараленон, фумонизини В 1 и В 2 , както и това дали е уместно да бъдат установени максимално допустими количества за Т-2 и НТ-2 токсини в зърнените храни и получените от тях продукти, като се вземе предвид напредъка в научното и технологичното знание за тези токсини в храните.

(39) По отношение на оловото, Научният комитет по храните прие становище на 19 юни 1992 г. [22] , с което утвърди временна приемлива седмична доза (ВПСД) от 25 µg/kg телесно тегло, предложена от Световната здравна организация (WHO) през 1986 г. Научният комитет по храните заключава в своето становище, че средното допустимо количество на олово в храните не може да бъде причина за непосредствена загриженост.

(40) В рамките на Директива 93/5/ЕИО относно съдействието на Комисията и сътрудничеството между държавите членки в научното проучване на въпроси, свързани с храните, през 2004 г. беше реализирана задачата 3.2.11 „Оценка на хранителните дози арсеник, кадмий, олово и живак, приемани от населението на държавите членки на ЕС” [23] . Предвид на тази оценка и на становището на Научния комитет по храните е подходящо да се предприемат мерки за намаляване на наличието на олово в храните в най-голямата възможна степен.

(41) По отношение на кадмия, Научният комитет по храните одобри в своето становище от 2 юни 1995 г. [24] ВПСД от 7 µg/kg телесно тегло и препоръча да се направят по-големи усилия за намаляване на хранителната доза кадмий, тъй като храните са основният източник на прием на кадмий. В изпълнение на Директива 93/5/ЕИО беше реализирана задачата 3.2.11. Предвид на тази оценка и на становището на Научния комитет по храните е подходящо да се предприемат мерки за намаляване на наличието на кадмий в храните в най-голямата възможна степен.

(42) По отношение на живака, ЕОБХ прие на 24 февруари 2004 г. становище относно живака и метилживака в храните [25] и утвърди временна приемлива седмична доза от 1,6 µg/kg телесно тегло. Метилживакът е химичната форма, която предизвиква най-голяма загриженост и която може да съставлява повече от 90 % от общия живак в рибата и морските храни. Като взе предвид резултатите от задача 3.2.11, реализирана в рамките на Директива 93/5/ЕИО, ЕОБХ заключи, че допустимите количества на живак в храните, различни от риба и морски храни, предизвикват по-малка загриженост. Формите на живака, налични в тези други храни, предимно не са метилживак и следователно те се разглеждат като представляващи по-малък риск.

(43) В допълнение към установяването на максимално допустими количества, даването на целеви съвети на потребителите е подходящ подход, в случая на метилживака, с цел защитата на уязвими групи от населението. В отговор на тази необходимост, на интернет сайта на Генерална дирекция „Здравеопазване и защита на потребителите” на Европейската комисия е публикуван информационен материал относно метилживака в рибата и рибните продукти [26] . Няколко държави членки също издадоха съвети по този въпрос, които са приложими за тяхното население.

(44) По отношение на неорганичния калай, Научният комитет по храните заключи в своето становище от 12 декември 2001 г. [27] , че допустимите количества на неорганичен калай от 150 mg/kg в напитки в кутии и 250 mg/kg в други консервирани храни, могат да причинят стомашни разстройства при някои хора.

(45) За да се защити общественото здраве от този риск, е необходимо да се установят максимално допустими количества за неорганичен калай в консервирани храни и в напитки в кутии. Докато не са налични данни относно чувствителността на кърмачетата и малките деца към неорганичния калай в храните, е необходимо, като предпазна мярка за защитата на здравето на тази уязвима група от населението, да се въведат по-ниски максимално допустими количества.

(46) По отношение на 3-монохлорпропан-1,2-диолът (3-MCPD), Научният комитет по храните прие на 30 май 2001 г. научно становище относно 3-MCPD в храните [28] , актуализиращо неговото становище от 16 декември 1994 г. [29] , на базата на нова научна информация и установи приемлива дневна доза (ПДД) от 2 µg/kg телесно тегло за 3-MCPD.

(47) В рамките на Директива 93/5/ЕИО относно съдействието на Комисията и сътрудничеството между държавите членки в научното проучване на въпроси, свързани с храните, през юни 2004 г. беше реализирана и окончателно завършена задачата „Събиране и съпоставяне на данни относно допустимите количества на 3-MCPD и свързани вещества в храните” [30] . Основните източници на 3-MCPD в хранителния прием, са соевият сос и основаните на него продукти. Някои други храни, консумирани в големи количества, като например хляб и юфка, също допринасят значително към приема в някои страни, по-скоро поради голямата консумация, отколкото поради високи допустими количества на 3-MCPD в тези храни.

(48) Следователно, трябва да бъдат установени максимално допустими количества на 3-MCPD в хидролизирания растителен протеин и соевия сос, като се взима предвид риска, свързан с консумацията на тези храни. Държавите членки са помолени да проучат други храни за наличието на 3-MCPD, с оглед да бъде разгледана необходимостта от установяването на максимално допустими количесвта за допълнителни храни.

(49) По отношение на диоксините и PCB, Научният комитет по храните прие на 30 май 2001 г. становище относно диоксините и диоксиноподобните PCB s в храните [31] , актуализиращо неговото становище от 22 ноември 2000 г. [32] , определящо приемлива седмична доза (ПСД) от 14 pg токсичен еквивалент съгласно Световната здравна организация (WHO-TEQ)/kg телесно тегло за диоксини и диоксиноподобни PCB s .

(50) Диокисините, по смисъла на настоящия регламент, са група от 75 полихлоринатни дибензо- p -диоксин (PCDD) сродни съединения и 135 полихлоринатни дибензофуран (PCDF) сродни съединения, 17 от които са с токсикологично значение. Полихлоринатните бифенили (PCB) са група от 209 различни сродни съединения, които могат да бъдат разделени на две групи, според техните токсикологични свойства: 12 сродни съединения проявяват токсикологични свойства, подобни на диоксините и поради тази причина често са наричани диоксиноподобни PCB s . Другите PCB нямат подобна на диоксин токсичност и имат различен токсикологичен профил.

(51) Всяко сродно съединение от диоксините или диоксиноподобните PCB s проявява различно ниво на токсичност. За да е възможно да се събере токсичността на тези различни сродни съединения, е въведена концепцията за факторите на токсична еквивалентност (TEF), с цел да се улеснят оценката на риска и регулаторният контрол. Това означава, че аналитичните резултати, свързани с всички отделни диоксини и диоксиноподобни PCB s сродни съединения, предизвикващи токсикологична загриженост, се изразяват в количествени единици, а именно в TCDD токсичен еквивалент (TEQ).

(52) Оценките на приеманата доза, като се вземе предвид задачата „Оценка на хранителния прием на диоксини и диоксиноподобни PCB s от населението на държавите членки на ЕС”, реализирана в изпълнение на Директива 93/5/ЕИО и завършена окончателно през юни 2000 г. [33] , показват, че значителна част от населението на Общността има хранителен прием, който надвишава ПСД.

(53) От токсикологична гледна точка, всяко установено допустимо количество трябва да се прилага както към диоксините, така и към диоксиноподобните PCB s , но през 2001 г., на общностно ниво, бяха установени максимално допустими количества само за диоксини, но не и за диоксиноподобни PCB s , поради ограничените данни, които бяха налични по това време относно преобладаването на подобните на диоксин PCB. От 2001 г. обаче, наличните данни относно наличието на подобните на диоксин РСВ се увеличиха и през 2006 г. бяха установени максимално допустими количества за сумата от диоксини и диоксиноподобни PCB s , тъй като това е най-уместният подход от токсикологична гледна точка. За да се гарантира плавен преход, допустимите количества за диоксините трябва да продължат да бъдат прилагани за преходен период в допълнение към допустимите количества за сумата от диоксини и диоксиноподобни PCB s . По време на този преходен период, храните трябва да отговарят както на максимално допустимите количества на диоксини, така и на максимално допустимите количества на сумата от диоксини и диоксиноподобни PCB s . До 31 декември 2008 г. ще да бъде направена оценка на необходимостта от отмяна на отделните максимално допустими количества за диоксините.

(54) С цел да се насърчи иноваторският подход за намаляване на диоксините и диксиноподобните PCB s в храните и фуражите, с Препоръка 2006/88/ЕО на Комисията от 6 февруари 2006 г. относно намаляването на наличието на диоксини, фурани и PCB в храните и фуражите [34] бяха определени нива на действия. Тези нива на действия са инструмент за компетентните органи и операторите, с който се подчертават онези случаи, в които е подходящо да се идентифицира източник на замърсяване и да се предприемат мерки за неговото намаляване или отстраняване. Тъй като източниците на диоксини и диоксиноподобни PCB s са различни, са определени отделни нива на действия за диоксините от една страна, и други нива на действия за диоксиноподобните PCB s , от друга страна. Този новаторски подход за активно намаляване на диоксините и диоксиноподобните PCB s в храните и фуражите, и съответно за намаляване на приложимите максимално допустими количества, трябва да бъде преразгледан в рамките на определен период от време, с цел да се установят по-ниски допустими количества. Следователно, не по-късно от 31 декември 2008 г. ще бъде проучена възможността максимално допустимите количества за сумата от диоксини и диоксиноподобни PCB s да бъдат съществено намалени.

(55) Операторите трябва да положат усилия да подобрят своя капацитет за отстраняване на диоксини, фурани и диоксиноподобните PCB s от морските масла. Съществено по-ниското допустимо количество, което ще бъде предмет на разглеждане до 31 декември 2008 г., ще бъде основано на техническите възможности на най-ефективната процедура на обеззаразяване.

(56) По отношение на установяването на максимално допустими количества за други храни, до 31 декември 2008 г., трябва да бъде обърнато специално внимание на необходимостта да се установят специфични по-ниски максимално максимално допустими количества за диоксините и за диоксиноподобните PCB s в храни за кърмачета и малки деца, като се имат предвид данните от мониторинга, получени в резултат от програмите за мониторинг на диоксините и на диоксиноподобните PCB s в храни за кърмачета и малки деца, проведени през 2005, 2006 и 2007 г.

(57) По отношение на полицикличните ароматни хидрокарбони, Научният комитет по храните заключи в своето становище от 4 декември 2002 г. [35] , че редица полициклични ароматни хидрокарбони (ПАХ) са генотоксични канцерогени. Съвместният експертен комитет по хранителните добавки между Организацията за храни и земеделие (FAO) и Световната здравна организация (WHO) извърши през 2005 г. оценка на риска на полицикличните ароматни хидрокарбони и оцени границите на поетата доза полициклични ароматни хидрокарбони, като основа за даване на съвети относно съставки, които са едновременно генотоксични и канцерогенни [36] .

(58) Според Научния комитет по храните, бензо(а)пиренът може да бъде използван като маркер за наличието и ефекта на канцерогенни полициклични ароматни хидрокарбони в храните, включително и бенз(а)антрацен, бензо(b)флуорантен, бензо(j)флуорантен, бензо(k)флуорантен, бензо(g,h,i)перилен, крисен, циклопента(c,d)пирен, дибенз(a,h)антрацен, дибензо(a,e)пирен, дибензо(a,h)пирен, дибензо(a,i)пирен, дибензо(a,l)пирен, индено(1,2,3-cd)пирен и 5-метилкрисен. Необходимо е да се проведат допълнителни анализи на относителните съотношения на тези полициклични ароматни хидрокарбони в храните, с оглед в бъдеще да бъде направен нов преглед дали бензо(а)пиренът може да продължи да бъде разглеждан като маркер. В допълнение, бензо(c)флуоренът трябва да бъде анализиран съгласно препоръка на Съвместния FAO/WHO експертен комитет по хранителните добавки.

(59) Полицикличните ароматни хидрокарбони могат да замърсят храните по време на процесите на опушване, нагряване и изсушаване, което позволява продукти от горенето да влязат в директен контакт с храните. В допълнение, замърсяването на околната среда може да причини замърсяване с полициклични ароматни хидрокарбони, по-специално в рибата и рибните продукти.

(60) В рамките на Директива 93/5/ЕИО, през 2004 г. беше осъществена специфичната задача „Събиране на данни за наличието за полициклични ароматни хидрокарбони в храните” [37] . Бяха констатирани високи допустими количества в сушени плодове, олио от маслиново кюспе, пушена риба, олио от семки от грозде, пушени месни продукти, пресни мекотели и подправки/сосове.

(61) С цел да се защити общественото здраве, необходимо е да бъдат въведени максимално допустими количества на бензо(a)пирен в някои храни, съдържащи растителни и животински мазнини, и в храни, при които процесите на опушване или сушене могат да причинят високи нива на замърсяване. Максимално допустимите количества са необходими и в храни, при които замърсяването на околната среда може да причини високи нива на замърсяване, по-специално в рибата и рибните продукти, например в резултат на изхвърляне на нефт от корабите.

(62) В някои храни, като сушени плодове и хранителни добавки, беше намерен бензо(a)пирен, но наличните данни са неокончателни, за да се определи какви са допустимите количества, които са разумно постижими. Необходими са допълнителни проучвания, за да бъдат изяснени допустимите количества, които са разумно постижими в тези храни. Междувременно, максимално допустимите количества за бензо(а)пирен следва да бъдат прилагани за някои съставки, такива като растителни и животински мазнини, използвани в хранителните добавки.

(63) Максимално допустимите количества за полициклични ароматни хидрокарбони и възможността да бъде установено такова максимално допустимо количество в какаовото масло ще бъдат преразгледани отново до 1 април 2007 г., като се вземе предвид напредъкът на научното и технологичното знание относно наличието на бензо(a)пирен и други канцерогенни полициклични ароматни хидрокарбони в храните.

(64) Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Общи правила

1. Храните, изброени в приложението, не се пускат на пазара, когато съдържат замърсител, фигуриращ в приложението, с максимално допустимо количество, което надхвърля максимално допустимото количество, определено в приложението.

2. Максимално допустимите количества, посочени в приложението, се прилагат към ядивната част на съответните храни, освен ако в приложението изрично не е указано друго.

Член 2

Изсушени, разтворени, преработени и съставни храни

1. При прилагането на максимално допустимите количества, посочени в приложението, към изсушени, разтворени, преработени или съставени от повече от една съставка храни се взима предвид следното:

а) промените в концентрацията на замърсителя, причинени от процеси на сушене или разтваряне;

б) промените в концентрацията на замърсителя, причинени от обработка;

в) относителните съотношения на съставките в продукта;

г) аналитичната граница на количествената оценка.

2. Когато компетентните органи провеждат официален контрол, ръководителите на хранителни предприятия предоставят и обосновават специфичните коефициенти на концентрация или разтваряне за съответните процеси на сушене, разтваряне, преработка и/или смесване или за съответните изсушени, разтворени, преработени и/или съствани храни.

Ако ръководителите на хранителни предприятия не предоставят необходимия коефициент на концентрация или разтваряне или ако компетентният орган счете, че коефициентът е неподходящ предвид дадената обосновка, органът сам определя този коефициент на базата на наличната информация и с цел максимална защита на човешкото здраве.

3. Параграфи 1 и 2 се прилагат дотолкова, доколкото не са определени, на общностно ниво, специфични максимално допустими количества за тези изсушени, разтворени, преработени или съставни храни.

4. Доколкото законодателството на Общността не предвижда специфични максимално допустими количества за храни за кърмачета и малки деца, държавите членки могат да предвидят по-строги допустими количества.

Член 3

Забрани за употреба, смесване и детоксикация

1. Храни, които не съответстват на изискванията за максимално допустимите количества, посочени в приложението, не трябва да бъдат използвани като съставки при производството на храни.

2. Храни, които отговарят на изискванията за максимално допустимите количества, посочени в приложението, не трябва да бъдат смесвани с храни, които надхвърлят тези максимално допустими количества.

3. Храни, които подлежат на сортиране или друга механична обработка, с цел намаляване нивото на замърсяване, не трябва да бъдат смесвани с храни, предназначени за директна консумация от човека или с храни, предназначени за употреба като съставки при производството на храни.

4. Храни, които съдържат замърсители, изброени в раздел 2 на приложението (Микотоксини), не трябва да бъдат преднамерено пречистени чрез химични обработки.

Член 4

Специфични разпоредби за фъстъците, черупчестите и сушените плодове и за царевицата

Фъстъците, черупчестите и сушените плодове и царевицата, които не отговарят на изискванията за съответните максимално допустими количества на афлатоксини, посочени в точки 2.1.3, 2.15 и 2.1.6 от приложението, могат да бъдат пуснати на пазара, при условие, че тези храни:

а) не са предназначени за директна консумация от човека или за употреба като съставки при производството на храни;

б) отговарят на изискванията за съответните максимално допустими количества, посочени в точки 2.1.1, 2.1.2, 2.1.4 и 2.1.7 от приложението;

в) подлежат на обработка, която включва сортиране или друга механична обработка, и след тази обработка максимално допустимите количества, посочени в точки 2.1.3, 2.1.5 и 2.1.6 от приложението, не са надвишени и в резултат на тази обработка не се получават други вредни остатъци;

г) са етикетирани по начин, който ясно показва тяхната употреба и носят обозначението „продуктът подлежи на сортиране или на друга механична обработка, с цел намаляване на замърсяването с афлатоксин преди консумация от човека или употреба като съставка в храни”. Обозначението трябва да бъде включено на етикета на всяка отделна торба, кутия и т. н. или на оригиналния съпровождащ документ. Идентификационният код на пратката/партидата трябва да бъде незаличимо нанесен на всяка отделна торба, кутия и т. н. от партидата и на оригиналния съпровождащ документ.

Член 5

Специфични разпоредби за фъстъците, техните производни продукти и за зърнените храни

На етикета на всяка торба, кутия и т.н. или на оригиналния съпровождащ документ, предвидената употреба трябва да бъде ясно указана. Този съпровождащ документ трябва да има ясна връзка с партидата, чрез указване на нейния идентификационен код, който фигурира върху всяка отделна торба, кутия и т. н. от партидата. В допълнение, стопанската дейност на получателя на партидата, посочен в съпровождащия документ, трябва да съответства на предвидената употреба.

При липса на ясно обозначение, че предвидената им употреба не е за консумация от човека, максимално допустимите количества, посочени в точки 2.1.3 и 2.1.6 от приложението, се прилагат към всички фъстъци, техните производни продукти и към зърнените храни, пуснати на пазара.

Член 6

Специфични разпоредби за марулите

Ако марулите, отгледани под покрив (оранжерийни марули), не са етикетирани като такива, то се прилагат максимално допустимите количества, посочени в приложението за полски марули.

Член 7

Временни дерогации

1. Чрез дерогация от член 1, Белгия, Ирландия, Нидерландия и Обединеното кралство могат да разрешат до 31 декември 2008 г. пускането на пазара на пресен спанак, отгледан и предназначен за консумация на тяхна територия с допустими количества на нитрати, по-високи от максимално допустимите количества, посочени в точка 1.1 от приложението.

2. Чрез дерогация от член 1, Ирландия и Обединеното кралство могат да разрешат до 31 декември 2008 г. пускането на пазара на пресни марули, отгледани и предназначени за консумация на тяхна територия и набирани през цялата година с допустими количества на нитрати, по-високи от максимално допустимите количества, посочени в точка 1.3 от приложението.

3. Чрез дерогация от член 1, Франция може да разреши до 31 декември 2008 г. пускането на пазара на пресни марули, отгледани и предназначени за консумация на нейната територия и набрани от 1 октомври до 31 март с допустими количества на нитрати, по-високи от максимално допустимите количества, посочени в точка 1.3 от приложението.

4. Чрез дерогация от член 1, Финландия и Швеция могат да разрешат до 31 декември 2011 г. пускането на техния пазар на сьомга ( Salmo salar ), херинга ( Clupea harengus ), речна минога ( Lampetra fluviatilis ), пъстърва ( Salmo trutta ), сивен (подвидовете на Salvenis ) и хайвер от рипус ( Coregonus albula ) , произхождащи от Балтийския регион и предназначени за консумация на тяхна територия с допустими количества на диоксини и/или допустими количества на сумата от диоксини и диоксиноподобните PCB s , по-високи от тези, посочени в точка 5.3 от приложението, при условие че съществува действаща система, която гарантира, че потребителите са напълно информирани за препоръчителния хранителен режим, относно ограниченията в консумацията на тези рибни видове от Балтийския регион от определени уязвими групи от населението, за да се избегнат потенциални рискове за здравето. До 31 март всяка година, Финландия и Швеция съобщават на Комисията резултатите от техния мониторинг на допустимите количества на диоксини и диоксиноподобни PCB s в риб